България: тримесечен бюлетин за промени в международните данъчни правила (януари – март 2023)

Върховният административен съд взе решение за облагане на фиктивни лихви по конвертируем заем след преюдициално запитване до СЕС

На 5 януари 2023 г. Върховният административен съд („ВАС“) постанови решението си във връзка с прилагането на данък при източника върху начислена от данъчните органи (фиктивна) лихва по безлихвено споразумение за кредитиране. Делото засяга голям български данъкоплатец, на когото е предоставен безлихвен конвертируем заем от неговия чуждестранен едноличен собственик, който е местно лице в Люксембург за данъчни цели. Българското дружество не е начислявало лихви по получения заем, като впоследствие кредитът е конвертиран в собствен капитал.

Българските данъчни органи инициират данъчна ревизия и определят лихва върху заема на база принципа на пазарните цени. Върху така определената лихва, данъчните органи налагат данък при източника в размер от 10% (като добавят, че не е приложимо облекчение по  Директивите на ЕС или по съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане).

Ревизионният акт е обжалван пред ВАС, като съдът спира производството и изпраща преюдициално запитване до Съда на ЕС („СЕС“) относно правилното прилагане на правото на ЕС и разпоредбите на местното законодателство за отклонение от данъчното облагане и конкретно дали те изключват облагане при обсъжданите обстоятелства.

В решението си по дело C-257/20 СЕС констатира, че приложимите Директиви на ЕС не ограничават налагането на данък при източника върху фиктивната лихва, начислена от данъчните органи. В последвалото си решение ВАС се позовава на заключенията на СЕС и потвърждава начисляването на данък при източника по разглежданото финансиране. Съдът също така отхвърля искането на местния данъкоплатец да се преизчисли дължимият данък при източника на нетна база (т.е. облагане на нетния лихвен доход вместо брутния размер на лихвите). В допълнение, ВАС се позовава на отделен анализ за определяне на пазарната лихва по заема, на чиято база приема пазарен лихвен процент, който е в по-нисък размер спрямо определения от данъчните органи в хода на ревизията, водейки до частична отмяна на ревизионния акт.

Знаковото българско решение засяга широк спектър от международни данъчни въпроси, включително и прилагането на правото на ЕС в България във връзка с облагането на фиктивни лихви при безлихвени заеми, определяне дали специфични финансирания между свързани дружества попадат в обхвата на Директивата на ЕС за лихви и роялти, както и възможността за прилагане на режима на преизчисляване на данък при източника на нетна база, когато лицето не би могло да се ползва от друг вид облекчение. Предвид нарастващата сложност на правилата, засягащи облагането на финансови инструменти, съчетано със скока на лихвените проценти, препоръчваме данъкоплатците, разчитащи в голяма степен на заемно финансиране, да преразгледат структурата на дълга си и да оценят необходимостта от управление на нови рискове или рационализация на тези структури.

Министерството на финансите предлага изрично регламентиране на облагането на доходи от виртуални валути

Като част от законопроекта си за изменения в приложимото данъчно законодателство, Министерството на финансите също така предложи промени, засягащи данъчното третиране на виртуални валути по Закона за данъците върху доходите на физически лица („ЗДДФЛ“).

До този момент облагането на виртуални валути остава нерегламентирано от българското законодателство, създавайки известна несигурност относно третирането им, което е било предмет и на няколко становища, издадени от страна на Националната агенция за приходите („НАП“). Въпреки че в настоящото данъчно законодателство отсъства формално определение на този вид дигитални инструменти, данъчната администрация е приемала, че същите представляват финансови активи и разпореждането с тях може да се разглежда като облагаем доход по ЗДДФЛ.

Предложението на Министерството на финансите предвижда виртуалните валути изрично да се третират и облагат като финансови активи. Този подход би довел до по-голяма сигурност при третирането на подобни доходи, като това е и в унисон с предходната практика на данъчните органи. 

Наближава крайният срок за транспонирането на Директивата за публично докладване по държави

Публикувана на 1 декември 2021 г., Директива 2021/2101 („Директивата“) поставя задължителни изисквания за оповестяването на информация за подоходното облагане от определени предприятия и клонове. Установените в ЕС мултинационални предприятия („МГП“), така и тези извън Съюза, които извършват стопанска дейност в ЕС чрез клон или дъщерно дружество, ще са задължени да докладват определена данъчна информация, при условие, че общите им консолидирани приходи през всяка от последните две последователни години надхвърлят 750 милиона евро.

България също трябва да транспонира новите правила за отчети по държави („CbCR”), изискващи от дружествата публично да оповестяват определена информация за групата, свързана с подоходното облагане. Понастоящем няма публикуван законопроект за прилагането на новия режим за CbCR на местно ниво, като крайният срок за въвеждане на правилата по Директивата е 22 юни 2023 г.

Крайното предприятие майка на МГП, които попадат в обхвата на Директивата, трябва да предостави доклад, съдържащ необходимата информация, която подлежи на задължително оповестяване. Тази информация включва преди всичко описание на дейността, нетния оборот и печалби преди данъчно облагане, размера на дължимия подоходен данък по държава и ефективно платените суми от този данък, както и неразпределената печалба.

Докладът, трябва да се подаде в рамките на 12 месеца след датата на балансовия отчет за съответната година и да е достъпен в публичния регистър на съответната държава членка и в уебсайта на дружеството за срок от минимум пет години. Неспазването на някое от задълженията по Директивата може да доведе до имуществени санкции.

След транспонирането на Директивата, първата фискална година към която ще се отнасят новите правила ще бъде годината започваща на или след 22 юни 2024 г., с възможност разпоредбите да се прилагат от по-ранна дата.

България досега не е публикувала законопроект, поради което не е ясно, дали въпросните правила ще бъдат въведени  по-рано. Групите, попадащи в обхвата на предложения режим следва да оценят своята позиция и задължения за докладване съгласно дискутираните разпоредби.

Държави членки на ЕС публикуват предложения за въвеждането на Директивата на ЕС за минималното корпоративно подоходно облагане на МГП

След приемането на Директива 2022/2523 на 14 декември 2022 г. („Директивата“), която въвежда 15% минимално ниво на корпоративно данъчно облагане редица държави членки започнаха да изготвят предложения за транспонирането на разпоредбите на Директивата в местното си законодателство.

Германия публикува план за минимално корпоративно облагане на 24 март 2023 г., който въвежда разпоредбите на Директивата и включва предложение за налагане на национален допълнителен данък. Ирландия продължава работа върху имплементирането на Директивата, като на 31 март 2023 г. излезе с  изявление относно нейното транспониране. То предстои да се разгледа от ЕС и от съответните заинтересовани страни. Нидерландия от своя страна представи законопроект включващ подробни коментари относно детайлите за въвеждането и прилагането на GloBE правилата на местно ниво.

Като държава членка на ЕС България е задължена да транспонира Директивата преди 31 декември 2023 г., въпреки че до момента не е публикувано подобен законопроект.

България обнови списъка си с юрисдикции с преференциален данъчен режим в съответствие с последните действия на ЕС

На 14 февруари 2023 г. Европейският съвет прие изменен списък на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. Промените към списъка са в съответствие с Директива 2011/16 относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, който се отнася до юрисдикции, за които се счита, че имат преференциален данъчен режим или по друг начин не отговарят на изискванията на ЕС за обмен на информация за данъчни цели.

ЕС изброява шестнадесет юрисдикции които се считат за некооперативни. Най-значимо е включването на Руската федерация в последния списък, тъй като ЕС счита, че Русия прилага вреден преференциален данъчен режим, свързан с международни холдингови дружества. В допълнение, войната в Украйна възпрепятства възможността на компетентния орган на ЕС (Code of Conduct Group) да поддържа контакт с руските власти, включително по данъчни въпроси, което е също аргумент за включването й в списъка.

В съответствие с тези действия, България също преразгледа списъка си с преференциални данъчни режими. Заедно с всички юрисдикции съдържащи се в списъка на ЕС, България включва и още три:

• Остров Гуам (САЩ)
• Остров Рождество (Коледен остров)
• Питкерн

Съществуват определени ограничения, наложени на субекти, които са местни лица в тези юрисдикции за данъчни цели, включително начисляването на данък при източника върху определени плащания към такива субекти.

Изменението в списъка с неоказващите съдействие данъчни юрисдикции на България влезе в сила на 1 февруари 2023 г.